Писано 2006.

Всички политически формирования в България през последните 16 години са създадени и отгледани изкуствено от държавния елит. Това е повече от естествено при липса на достатъчно потентни обществени групи, които са независими от държавния апарат. В повечето случаи мотивът за създаването им е опит на дадена група от държавния елит за реактивно търсене на решение на даден вътрешен проблем. Поради закъснелия характер на реакцията, естеството на предложеното решение неизменно придобива формата на обществен отдушник и не изиграва никаква трайна положителна роля. Политическото формирование остава под строгия контрол на своите „родители”, а не на членовете и симпатизантите си, които относително рано губят надежда, че поредният им политически фаворит ще реализира стремежите им.

БСП беше създадена от Андрей Луканов като потребност да се изостави компрометирания имидж на БКП.

СДС беше създадена от Андрей Луканов в отговор на вероятно съществуващата потребност на обществото да се дефинира политически различно от единствената дотогава комунистическа доктрина.

ДПС беше създадена от Андрей Луканов с цел да се даде политическо представителство на низвергнатите към онзи момент български граждани от турския етнос. И това политическо представителство да е умерено и несклонно да се радикализира по подобие на етническуте партии в бивша Югославия.

НДСВ се появи като многообещаваща алтернатива на изчерпания двуполюсен модел и си осигури широка подкрепа точно в момента на най-мащабната отраслова приватизация в страната. Две фигури около господин Сакскобургготски, Милен Велчев и Василев, подсказват за намеса на кръгове от бившата ДС и Русия в начинанието НДСВ.

При коалиция Атака има малка разлика – тя е създадена за решаване на един външен проблем.

Безсилието на правителствата от 1990 година насам да модернизират страната изчерпи кредита на доверие на целия държавен елит не само пред българските граждани, но и пред политическата класа от Западна Европа – основните ментори и критици на нашия елит. Най-вероятно мнението на чужденците за българските първенци е, че те са хора с доста посредствени възможности и съмнителен морал.

Но тази група от хора със западно образование, но преобладаващо ориенталска чувствителност, липса на съзнание за чест и достойнство има едно силно качество – комбинативност и манипулативност, което в общество с ниска степен на вътрешна спойка е достатъчно, за да се задържи отгоре. В настоящата ситуация българският елит живее в ежесекунден стрес. Когато се чувстваш вътрешно неуверен и несигурен, всяка външна подкрепа те окрилява, а критиката буквално те съсипва.

Много е вероятно западно-европейските колеги да откажат да им отдадат дължимото и да не ги приемат автоматично за български първенци. Всъщност този комплекс може би се е зародил, защото този елит знае много добре как той самият е станал такъв – неговите представители просто се събуждаха с механично променен обществен статус. Със сигурност нито един от тях не заслужи сам, с упорита работа и талант, общественото си положение. Спомняте ли си как след като Георги Първанов спечели президентските избори, Сергей Станишев натрапчиво започна да се появява по телевизията от дясната му страна. Станишев нищо не беше направил преди това (той всъщност нищо смислено не е работил преди да стане премиер). Не беше реализирал идеи, проект или каквото и да било друго начинание, което да го открои от останалата маса хора. Той е просто нечий син и нечие протеже, който „проактивно” е чакал реда си да стане шеф.

Българският държавен елит може би всъщност не възприема за своя мисия да модернизира българското общество, но по ирония на съдбата него го оценяват точно по този критерий. Както българските граждани, така и западно европейските политически критици. Несправедлива ситуация. И сега е принуден да слуша унизителни квалификации за работата, която е свършил през последните години. Всъщност неговата задача е била да преразпределя благата по определен начин, така че държавната собственост да се трансформира в частна без да промени субектите, които при предишната държавна уредба я управляваха, а сега я притежават.

На върха на българската държавна система всъщност няма промяна, няма нови идеи, няма свежа кръв, няма нов пример, няма нова аура. В момента властта е концентрирана в издънки от миналото на тази държава – бивш цар, син на виден комунист, философ с вероятна двойнствена роля във възродителния процес. Те са тези, които желаят да преразпределят благата за в бъдеще. Но какво би станало, ако онези, които трябва да им ги предоставят откажат да го сторят? Истинска катастрофа!

И тук местният държавен елит изиграва картата, която единствено му идва наум – прибягва до шантаж, а за целта е нужна Атака. Западно европейските им партньори ценят едно единствено нещо в българската система – това, че е спокойна. Това, всъщност много измамно спокойствие, вероятно се дължи на социалния дебилизъм на българите и техния дребно буржоазен манталитет. Както и да е, но тази относителна сигурност по силата на непреодолимо пожелателно мислене и от двете страни автоматично се прехвърля върху основния ангажимент – опазването на европейската външна граница към размирната Азия.

На Атака е даден шанс да се развие до някаква степен, за да може да се шантажират всички западноевропейски политици, които дръзнат да си помислят да дискредитират официалния държавен елит в България. Вижте кои идват, ако не сме ние. Идва хаос и несигурност. Иде пробойна в кораба…

Тази теория е много забавна наистина. Но авторът е наистина озадачен от темпото, с което Атака набра скорост, от невероятно еклектичната смесица от идеи и форми концентрирали се в тази формация. Атака е за българщината, за християнството, за социализма, комунизма и пазарното стопанство едновременно, за справедливост и равенство, за Тангра и киселото мляко като идентификационни елементи на българите, сродява се с френския Льо Пен, за когото България вероятно е Мордор, а българите са орки. Ако се подреди всичко едно до друго ще се получи една истинска словесна диария. Има нещо гнило в Дания. Този стремеж да монополизираш всичко лошо започва наистина да понамирисва. Зная, че процеса по формиране на Атака не е тръгнал отдолу нагоре. Остава казионния начин. Да, вероятно е една част от елита да споделя други ценности и да се опитва да подрива процеса на присъединяване на бг към ЕС и НАТО. Но това са глупости – бг вече е член на НАТО, което би трябвало да е основния проблем на Русия (задкулисния играч, който би подкрепял тази група от елита). От присъединяването на бг към ЕС ще „намажат” всички, стига да са в така наречения елит. Остава забавната теория на конспирацията. Дано пуснатият на свобода джин да се връща в лампата по команда…

В такъв случай Волен Сидеров е или луд, чиято лудост бива експлоатирана или най-големият патриот в републиката, който съзнателно играе най-незавидната роля – на балкански Адолф Хитлер, който никога няма да оглави третия български райх, но със сигурност, ще е политически труп, когато цялата тази лудост около присъединяването отмине. В трудни времена трябва да се правят жертви. Всеки както разбира жертвата за себе си. Спомнете си книгата „Последното изкушение на Христос” на Никос Казандзакис. Там Исус отчаян, че вярата на хората в него е слаба, моли една последна голяма услуга от най-верния си последовател и приятел – Юда Искариотски. Юда трябва да го предаде на римляните, уж подготвял въстание срещу властта, за да го разпънат, да възкръсне и така всички да се убедят, че той е Синът Божи. Незавидна е позицията на Юда. Вече повече от 2 века го ругаят, а той може би е катализаторът на християнската вяра. То това е художествена творба и може би не е разумно да се привежда като пример.

Съвсем конкретен пример обаче се намира в книгата взела миналогодишната награда Пулицър – Ghost Wars на Стийв Кол. Учудени ли сте защо администрацията на САЩ търпи правителството на Сирия въпреки безбройните проблеми, които създава: вероятен поръчител на убийството на Ливанския премиер, финансиране на иракските бунтовници и други терористични групи. Защото всеки път когато понечат да свалят президента Асад, той размахва пръст: ако аз си отида, идват ислямистите. И американците избират по-малкото зло.

Българският държавен елит прави абсолютно същото предложение към европейския елит. Но тъй като България си няма голямо зло, то беше създадено. Ахилесовата пета на България и Балканите като цяло е поносимостта между етносите. Доган е на 50% виновник за добрия тон между българи, турци и цигани. В последно време той започна да използва тази си позиция като разменна монета и, според автора, да изнудва обществото в лицето на други политически партии – ще бъде авантюра с горчив край.

Дали тази гавра най-сетне ще доведе до болезнена контракция българското общество, в следствие на която, най-накрая ще се пръкне гражданското общество?

Дописано 2008.

Сега, 2 години след написването на горната статия, виждам следното: Гражданското общество настъпва в България. Елитът буквално се задъхва. Един архитект завчера съдейства за залавянето на две корумпирани държавни мижитурки. Причината: искан и взет подкуп. Вътрешният министър е буквално принуден да вземе отношение по въпроса и то такова, каквото очаква обществото. Много вероятно той да е висшият бенефициент от такива схеми? Всички инвестиции от европейските фондове за инфраструктура са замразени до изясняване на случая. Ето за това иде реч. Местния елит беше буквално недостъпен, а сега е болезнено зависим от обществото, което доминира…

Кметът Борисов никога няма да стане Премиер, защото той демонстрира тавана на собствените си възможности – София е все така мръсен и неугледен град. Чистенето е само в центъра. Хигиената е показна. Няма качествена среда на живот, няма и идея за постигането на такава. А избирателите (виж случая с Царя) реагират като ужилени, когато на безрезервното им доверие и желания се отговори с импотентност.

А Атака? Атака изпълни целта си и замира…

Новият морал, новата етика и новата чувствителност, за първи път от столетия в тази изстрадала страна, ще се роди в обществото (елитът не го смятам) и ще тръгне нагоре към елита.